Студовата алергия спада към групата на т. нар. физикални или още контактни алергии. Към тази група спадат още реакцията на кожата към топлина, натиск или вибрация. Освен студения въздух, провокиращи фактори могат да бъдат студен вятър, вземане на студен душ или консумацията на охладени напитки.
 
Предполага се генетична предразположеност към това състояние, но то не е толкова изразено, колкото при атопичния дерматит. Засягат се основно млади хора, но това не изключва появата на този тип чувствителност и при възрастни. Наблюдавано е умерено доминиране на заболяването сред женския пол, където и тежките форми на заболяването са по-чести.
 
Механизмът, по който се стига до това състояние включва редица реакции, от които като краен резултат се води до отделяне на хистамин и други проинфламаторни медиатори, които имат отношение към отключване на алергичната реакция.
 

Кои са симптомите, характеризиращи студовата алергия?

Основната проява е отстрана на кожата и се състои от появата на папули (надигнати от повърхността на кожата участъци), които се ограничават от зачервяване. Пациентите се оплакват от чувство на парене и сърбеж в засегнатите области на кожата. Обратното им развитие може да бъде в рамките на 1 до 24 часа, но най-често са нужни от 2 до 3 часа за преустановяване на обрива.
 
По-редки са случаите на замяна на чувството на парене и сърбеж с болка. Комбинацията на болка и по-бавно възстановяване на обривите дава основание да се мисли за ангиоедем.
 
Кожните симптоми често се комбинират с наличие на главоболие, отпадналост, както и алергична реакция от страна на лигавиците – зачервени и сърбящи очи, хрема с обилна бистра секреция. Възможни са случаи на излагане на студ, след което при влизане в топла стая да се появят обривите по кожата.
 
При генерализиране на обривите по кожата и отделяне на големи количества хистамин е възможно рязко спадане на кръвното налягане и дори загуба на съзнание. Това състояние напомня алергичен шок.
 

Как се диагностицира заболяването?

 
От основно значение е снетата от пациента анамнеза, за да се определят по-конкретно провокиращите фактори. След което се пристъпва към т. нар. провокационен тест. Той се състои в поставянето на кубче лед върху вътрешната част на предмишницата – в рамките на 5 минути. Десет минути след отстраняване на леда се отчита реакцията на кожата. Ако тестът е положителен се измерва и праговата чувствителност към провокиращия фактор.
 
Описани са и атипични форми на заболяването, при които е възможно провокационният тест да даде отрицателни резултати. Това е и причината да се правят допълнителни тестове, които да отхвърлят окончателно или да потвърдят наличието на атипични форми на студова алергия.
 
NEWS_MORE_BOX

В какво се състои лечението и профилактиката на заболяването?


На първо място се поставя избягването на провокиращия фактор, който в случая е студът. Поради трудността по отношение на предпазването от студ, особено през зимните месеци, се налага симптоматично лечение на състоянието. Това се състои в прилагане на т. нар. антихистаминови препарати, които блокират отделянето на хистамин (при излагане на провокиращи фактори).
 
По-старите генерации антихистамини имат седативно действие – водят до чувство на сънливост, което може да продължи в рамките на до 12 часа, след вземане на таблетката. За разлика от това новите поколения антихистаминови препарати са изчистени от този страничен ефект и се препоръчват дори и на работещи с машини или шофьори. От значение е по-ранното започване на десенсибилизиращата терапия с хистамини, още преди настъпване на зимния сезон.
 
На пациентите се препоръчва да предпазват кожата си от студ и изсушаване. Освен това е важно да поддържат имунните сили на организма, особено в зимните месеци, в които епидемиите от различни инфекции зачестяват значително. 3764