Определение
Механизмите, по които протичат страничните лекарствени дерматози върху кожата са алергичен, псевдоалергичен, неалергичен и смесен.

Най-разпространени са алергичните дерматози от лекарствен произход. Алергичният шок е най-тежкото и опасно усложнение. При него настъпва остро нарушение в кръвообращението. Количеството на циркулиращата кръв рязко намалява поради разширяване на коремните съдове където кръвта се задържа. Това води до рязко спадане на артериалното налягане. Настъпва спазъм на ларинкса и бронхите, затруднено дишане, а по-късно депресия и кома.

Причинителите на алергичния шок са лечебни серуми, високомолекулни кръвосубституиращи средства, йодни препарати, някои антибиотици и други лекарствени препарати.

Лекарствената уртикария е нерядко срещана алергична проява. Тя се появява самостоятелно или съпътстваща алергичния шок и серумната болест. Уртиката (кабар) представлява плоско надигнат кожен участък (плака). Уртиката има розов или белезникав цвят, дължи се на оток на кожата, появява се бързо и за няколко часа преминава без да оставя следи.

Клинична картина
Медикаментозният обрив обаче нерядко наподобава този при някои инфекциозни болести. Ампицилинът предизвиква морбилоподобен обрив. Пеницилинът, барбитурови производни, живачни и златни соли причиняват скарлатинообразен обрив. Рубеолоподобен обрив се наблюдава след приложение на пенецилин, сулфонамиди и на фенотиацинови производни. Тромбоцитопенична пурпура се появява след приемане на хинин и хинидин, като кожните изменения представляват малки кръвоизливи, причинени от намаляване на броя на тромбоцитите. Серумната болест настъпва 8-15 дни след приемането на медикамента (лечебни серумни ваксини, плазмозаместители, пеницилин, стрептомицин и други лекарства).

Болестните признаци са: покачване на телесната температура, уголемяване на лимфните възли, кожен обрив под форма на уртика или наподобяващ инфекциозен обрив, подуване и болки в ставите, увеличаване броя на белите кръвни клетки (левкоцитоза).

Към неалергичния механизъм се отнасят токсичните въздействия, въздействията вследствие натрупване на лекарствения препарат, фармакологични въздейтвия, които предизвикват вродени или придобити изменения в активността на ензимните системи.

От лекарствените дерматози със смесен механизъм на протичане по-чести са лекарствените фотодерматози. Те възникват под въздействие на светлина и общо или локално прилагане на медикаменти (гризеофулвин, сулфонамиди, тетрациклин, оцветители и други). Кожните промени са под формата на уртики, зачервяване, поява на мехури и подмокряне.
Най-честата алергична дерматоза е медикаментозното акне. Тя се причинява от голям брой медикаменти (кортикостероиди, литиеви соли, някои притивотуберкулозни лекарства и други).

Лечението се състои в отстраняване на причинителя на лекарствените дерматози и локално приложение на противовъзпалителни средства. При тежки форми на алергична реакция се прилагат високи дози кортикостероиди венозно, комбинирани с антихистаминови препарати и витамини. Цялостното лечение се провежда от лекар-специалист. В профилактиката от голямо значение е избягването на самолечението.