Хранителната алергия е състояние, което се среща най-често при деца до 3-годишна възраст. Тя е много по-рядка след този период от растежа.

 

Честотата на хранителните алергии сред общото население е 0,5 до 6%. Сред някои групи, като деца с екзема, тя достига до 25%.


 

При истинската хранителна алергия винаги е налице имунен механизъм и тя трябва да се разграничава от непоносимостта към някои храни, какъвто е например лактазният дефицит, непоносимост към някои замърсители в храните, хранители добавки (тартразин), както и естествено съдържащи се химични вещества в храните (например тирамин в сиренето).

 

Не съществуват надеждни диагностични тестове, които да идентифицират точния генетичен дефект, предизвикващ хранителна алергия. Фамилната история е начин да се определи рискът за поколението. При доказана алергия към определени храни у един от родителите рискът за детето е 60%, а когато двамата родители са алергични – налице е 80% вероятност от развитие на алергия в ранната детска възраст.

 

Потенциален алерген може да бъде всяка храна, но съществува ограничен брой, за който алергизиращият ефект е доказан със съответни тестове.

 

Непоносимостта към отделни храни зависи от възрастта. В зависимост от възрастта на лицата, страдащи от хранителна алергия, съществуват известни различия по отношение непоносимостта към отделни храни.

 

За кърмачета и малки деца доказани хранителни алергени са: яйчен белтък, краве мляко, пшеница, соев белтък, фъстъци и риба.

 

За по-големи деца и възрастни алергизиращи храни са риба и морски храни, фъстъци, ядкови плодове – бадеми, кашу и др., домати и шоколад.

 

Могат да съществуват кръстосани алергични реакции по отношение на храни с близък състав, например алергените в соевия белтък са сходни с тези във фъстъците.

 

Клиничните прояви на хранителната алергия могат да бъдат разнообразни. Кожни реакции като дифузни зачервявания, екземи, остри уртикарии (обриви), придружени с усещане за парене и сърбеж са най-типичната проява на хранителна алергия. Много рядко хранителните алергии са в основата на хронични кожни екземи.

 

Стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане, болки в корема нерядко са непосредствен признак за непоносимост към определена храна. Чревните разстройства, придружени от диарии, са по-редки. Те са израз на алергична реакция при не повече от 10-15% от случаите.

 

Значително по-рядко хранителната алергия се проявява с оплаквания от страна на дихателната система – задушаване, подобно на астматичен пристъп и обилна секреция от носа. Те обикновено са съпътстваща реакция при кожна или стомашно-чревна проява.

 

Анафилаксията или задушаване е най-сериозната проява при непоносимост към храни. Храни, които най-често предизвикват задушаване, са фъстъци, мляко, яйца и риба. Понякога алергични реакции могат да предизвикат и кервизът, морските храни и житните растения.

 

В някои случаи алергични реакции с различен механизъм могат да се появят спрямо кравето мляко и соевия белтък. Те могат да бъдат придружени от повръщане и диария при малки деца с усложнения от обезводняване. При малки деца алергичният колит е проява на същата алергична реакция. Алергията към кравето мляко може да бъде в основата на синдром на нарушено усвояване на хранителните вещества. В много редки случаи проявите могат да бъдат артрит, мигрена и в по-редки случаи хронична умора, хиперактивност, нощно напикаване.

 

Диагноза хранителна алергия се поставя със специфични лабораторни тестове. Диагнозата е относително лесна, когато алергичните реакции са непосредствено след консумацията на определена храна. По-трудно е, когато реакцията е забавена или се явява след консумация на обичайни храни.

 

Диетотерапия на хранителните алергии

Изключване на определени храни, за които се предполага, че предизвикват алергични реакции. При деца е особено важно да се изключват по-малък брой храни за по-кратко време. Много внимателно захранване с потенциално алергизиращите храни трябва да започне след 6-12-месечна възраст. Повечето от алергичните деца се адаптират с възрастта към мляко, житни култури, зеленчуци, плодове и дори към яйца но по-рядко към риба и ядкови плодове.
 


Диетотерапията подкрепя лекарствената терапия. Диети, базирани на един вид храни (ориз, плодове, зеленчуци) се прилагат не повече от две седмици, поради риск от недохранване и задължително трябва да се извършват под контрол на специалист.